“Писмо от една непозната жена”на Макс Офюлс или едно филмово съкровище от 1948ма

Макс Офюлс“ (1902)  е режисьор с еврейски произход, който е роден в Германия. Неговата кариера започва, когато е на 17 години, но първоначално той се изявява като актьор, а режисира първият си филм през 1930 година ( Dann schon lieber Lebertran)

Заради режима на Хитлер емигрира във Франция и именно там започва същинската си  филмова кариера. Въпреки това обаче, той не крие стремежите си и към Холивуд. И така филмът “Писмо от една непозната” от 1948 е вторият му американски филм, който е и сред най-високо оценените му произведения. 

Филмът е базиран на едноименната новела на Стефан Цвайг, появила се през 1922. Неотдавна Калифорнийският университет създава реставрирана 35 – милиметрова лента и сега филмът може да бъде видян с прекрасно качество, което показва и визуално майсторство на режисьора.

“Писмо от една непозната жена” ни среща с Лиза ( прекрасната Джоан Фонтейн) и Стефан (Луис Джордан). Лиза е тийнейджърка, която не прилича на повечето момичета на нейната възраст. Тя е някак по-вглъбена, отнесена и мечтателна по един наивен, но и много поетичен начин. От погледа й, когато слуша музика, до това как ще се люлее на люлката на двора – всичко в нея е пропито с крехкост и нежност. Той е виртуозен пианист, очарователен съблазнител и лекомислен джентълмен, който изпитва отдаденост единствено към своето пиано. 

Не за първи път Офлюс си служи с похвата историята да е разказана от първо лице. В случая чрез писмото на Лиза, което Стефан чете. Слушаме гласът й и нейните спомени оживяват пред очите ни. Този начин на поднасяне на историята е съвсем простичък, но оставя усещане за интимност и близост с героите. Сякаш сме се скрили в някоя голяма ракла и подслушваме обитателите на стаята.

Дали думата е любов или обсебеност и дали всъщност понякога границата между тези две емоции не е твърде размита, е трудно да се каже, но едно е ясно – Лиза изпитва силен копнеж по Стефан, копнеж, който я кара да посвети всяка своя мисъл и действие на този магнетичен мъж, неподозиращ за съществуването й.

Това чувство не я напуска дори след години. Офюлс ще ни покаже как всяка вечер след работа тя чака под прозореца на Стефан с надеждата той да я забележи някога. И това се случва. Двамата споделят една изпълнена с романтика и чувственост нощ, нощ, която тя ще помни винаги, а за него ще е просто поредния кадър между концертите и срещите с хора. 

Пътищата им се пресичат отново едва след десет години. Лиза вече не е плахо и срамежливо момиче, а изискана дама. Но това, което носи в сърцето си, е останало незасегнато от времето и разстоянието.  Стефан обаче не си я спомня, въпреки че нещо в нея го привлича силно.

Оттам насетне историята продължава по силно емоционален и драматичен начин. И в нея на пръв поглед няма нищо толкова специално, но начинът по който Офюлс продължава да направлява кадрите и решението му целият филм да се случва през гласът на Лиза, носят един особен магнетизъм и поетика, някаква фина сензитивност, която те кара да слушаш. 

Има нещо очарователно и в начина на заснемане на този филм – бавното движение на камерата, от ляво на дясно и после обратното, деликатното проследяване на стъпките и походката на героите. Изучавайки ритъма на действията им. Карайки ни да усетим тяхната грациозност. Да се изгубим във всеки жест. А после и в очите им, заради близкие планове, посредством които света изчезва за няколко мига. 

И една особена красота в черно-белите кадри. Освен осезаемото усещане, че си в друго време и място. При тях сякаш се откроява дълбочина и емоционална наситеност, поради която се вглеждаш  по-внимателно в лицата на героите и личните им емоции. Защото я няма цветната палитра, която да поражда още разсейващи асоциации. 

“Letter From an Unknown Woman” е изключително красив филм – и като заснемане, и като текст. Езикът и историята ще ви върнат години назад. И въпреки, че Стефан е класическия женкар, не можете да не се усмихнете на елегантността и малките жестове. Защото те не са целенасочени, а част от природата му на джентълмен. И обсебеността и наивността на Лиза са по-скоро романтични и ни карат да вярваме, че някъде там съществува безусловната любов от пръв поглед, която нищо не изисква. А просто я има. 

Можете да си го подарите в някоя пролетна вечер с чаша ароматен чай или хубаво вино 🙂

 

Stefan Brand: Have you ever shuffled faces like cards, hoping to find one that lies somewhere, just over the edge of your memory? The one you’ve been waiting for? Well tonight when I first saw you, and then later when I watched you in the dark, it was as though i’d found that one face among all the others. Who are you?

 

https://www.imdb.com/title/tt0040536/

Leave a Reply

Your email address will not be published.