Archive for Любопитно

За разликата между деня на жената и деня на майката

Винаги около осми март ставам свидетел на нелепи разговори на тема “Кой сега има право да празнува на осми март”, дали чифт цици стигат, или пък трябва да си родила и евентуално отгледала някое  хлапе, за да можеш с гордо вдигната глава, токче забито здраво в земята и китка на стойността на хубава книга, да го празнуваш тоя заветен ден. Като бях в детската градина леличките все ми обасяваха как това е деня на мама и трябва да й подаря букетче, да изрецитирам стихче и да я гушна. Ама аз я обичах (и още я обичам, разбира се) и това бих го правила с повод и без повод. После пораснах и помня , че преди около десетина години на едно две места ми предложиха по-ниска заплата, защото съм девойка и няколко дни в месеца ще съм по-непродуктивна ( не се шегувам), отколкото някой батко и някъде там почнах леко да оценявам деня на жената.

Не че днес съм особено мъдра, това може да си стане ясно само по това, че ако сте ми добра приятелка и в три следобед ми кажете да ходим да пием коктейли, аз ще се навия без много въпроси, но пък се дразня, че тия понятия за жена и майка и кое кога се празнува са по-омешени и неясни и от връзките в някой индийски сериал, където Раж се оказва брат на майка си, а тя е бременна от котката.

И така в тази разкошна неделя, докато грее слънце и вали дъжд, навярно в чест на деня, аз седя на кухненската маса, решена да ви се обяснявам как между деня на жената и деня на майката има разлика. Исторически. Ако на някой изобщо му пука за историята на нещата и не държи просто да му подарят фенси подарък и да го заведат ня яко място.

Често се смята, че Денят на майката и Денят на жената са едно и също, или че са възникнали от една и съща предпоставка. Тези два дни обаче са различни по отношение на своя произход и значението, което носят.

Денят на майката запчова в началото на 20 век и е свръзан с името на  Анна Джарвис.
Ан Джарвис, майка на Анна Джарвис, основала работнически клубове за деня на майката в пет града в Съединените щати, за да подобри санитарните и здравните условия за работещите мъже и жени. След смъртта на Ан Джарвис, дъщеря й Анна Джарвис прави възпоменание за нея и  се заема със задачата да  направи Деня на майката всепризнат празник. След години боеве желанията на Джарвис са изпълнени  и така през 1919 г.,  Денят на майката е установен като международен празник.
Денят се отбелязва във втората неделя на май в много страни или, ако не през май, то отнво през поролетта на други места.  Денят е в чест на майчинството и жертвите, които майките правят за семейството и децата си. На този ден те обикновено получават подаръци и специално отношение.
Ден на жената или Международният ден на жената е датиран в началото на 20 век в Ню Йорк. По това време жените сравнително от скоро  се присъединяват към работническия живот и тогава все още няма закони, които да регулират сроковете на работа и условията на труд. Часовете са дълги, а условията на труд ужасни. Нещата се променят през 1908 г., когато Международният съюз за работно облекло за дами минава през Ню Йорк, изисквайки по-кратко работно време и по-добри условия на труд.
Жените печелят соята битката през 1909 г., когато първият Национален ден на жената (NWD) се състои   в Съединените щати на 28 февруари. Този ден се чества в последната неделя на февруари до 1913 г. През 1910 г. една жена на име Клара Цеткин (лидер на „Службата за жените“ на Социалдемократическата партия в Германия) настоява  за обособяването на  международен ден, в който жените и техните постижения трябва да се празнуват. Така  първият Международен ден на жената е признат в Австрия, Дания, Германия и Швейцария на 19 март 1911 г.
Денят сега се отбелязва по целия свят на 8 март и признава постиженията на жените, независимо от расата и етническата принадлежност. Той репрезентира борбата за равни права, свързва се с различни социални каузи и говори за постиженията на жените.
Всяка следваща година обаче Международният ден на жената е в опасност да се превърне в нещо като маркетингов продукт  или в изкривена форма на феминизъм, в зависмост от гледната точка. А той не е създаден нито заради едното, нито заради другото.

Машина за генериране на бунт – изкуството на феминистките от Guerrilla Girls

Кои са Guerrilla Girls

Машина за генериране на бунт – това е първата асоциация, която се поражда у мен, при споменаването на Guerrilla Girls. Може би сте чували за тях, а може би не сте. За тези, които не са запознати, най-обобщено можем да кажем, че през 1985 се появява група от хора, носещи маски на горили. И тук съвсем естествено възникват няколко въпроса , а именно – кои са те,  защо изглеждат така и какво целят. Guerrilla Girls, както самите те са наричат, са група феминистки художници, които се противопоставят срещу редица проблеми в изкуството. От времето на тяхното възникване до днес различните членове на групата са над 55, като някои са прекарвали кратко време от порядъка на седмица или месец, а други са посвещавали години на идеята. Това, което обаче не се променя вече 33 години, е анонимността на участващите.

Социалната роля на анонимността

От една страна по своеобразен начин тази анонимност препраща към концепцията за “смъртта на автора”, свързваща се с Ролан Барт и литературната теория от 20 век. Въпреки, че тя пряко се отнася до литературата и третира проблема за свръхакцентирането върху личността на автора и невъзможността за чисто възприемане и интерпретиране на творбата. Разбира се, концепцията за “смъртта на автора” надхвърля границите на литературното и има своето влияние върху цялостното развитие на парадигмата изкуство-критика.

Това “скриване” на твореца при Guerrilla Girls цели именно да остави акцента върху въпроса какви са проблемите в съвременното изкуство, без темата да се измества от това какви са хората, стоящи зад тази идея. Самата анонимност е и практически израз на несъгласието и бунта, защото както е известно част от жените художници, като например Фрида Кало, са възприемани и оценявани не само заради таланта и това, което създават, но и заради социалните и личностните си проявления.  Защото малко или много, името се превръща в своеобразно посочване, в символ, в маркер. И тук е важно да се спомене един коментар на Роберта Смит, публикуван в “Таймс” през 1990 година, който гласи, че “Guerrilla Girls не са критици на изкуството, а са социални критици”. И това е напълно вярно, защото бунтът им е съсредоточен не върху формата и съдържанието, а върху това, че изкуството няма пол, няма социален статус, няма раса.

Трябва ли жените да са голи, за да влязат в “Метрополитън”

Един от най-важните им проекти датира проекти от 1989 и остава култов и до днес. Това е именно “Do women have to be naked to get Into the Met.Museum?”, който поставя изключително важен въпрос. Този проект е резултат от сериозно проучване. Самият постер, впрочем първият им, който съдържа не само текст, но и визуална страна, използва за основа картината на Жан Огю̀ст Доминѝк Ѐнгър “Одалиска и роб” (1842). Оригиналът на картината представлява харемна сцена на красива гола одалиска. Интересно е, че препратката е точно към тази картина, защото тя съдържа нещо особено проблематично  от гледна точка на феминизма – както знаем сама по себе си одалиската е жена, която най-често е наложница или робиня от харема на султана. В плаката на Guerrilla Girls се наблюдава голо женско тяло, чието лице е скрито от маска на горила, а отдолу стои надпис, който гласи “По-малко от 5% от артистите, представени в секцията за модерно изкуство са жени, но 85 % от голите произведения изобразяват жени”.

Някои от поводите да бъдат  създадени Guerrilla Girls

Едно от нещата, които провокира Guerrilla Girls да се сформират и да работят по своите виждания и идеи е есето на американския историк на изкуството Линда Нохлин. Основната концепция, изложена в текста е, че това, което не достига на жените, за да получат признание и известност като великите художници, не е въпрос на недостатъчно талант, а е институционален и социален проблем. За нея равенството между половете като социален конструкт функционира само на теория, но не и на практика. А самото есе е изключително важно както по отношение ролята на жените творци в изкуството, така и за цялостната концепция на феминизма.

От друга страна възникването им се разглежда като отговор на резултата от проведеното през 1984 международно  проучване на живописта и скулптурата в “Музей на модерното изкуство”, Ню Йорк, според което изложбата включва творби на 169 автора, но едва 10 % от тях са жени.

Едно от нещата, което прави  Guerrilla Girls не само провокативни, но и им дава достатъчна популярност и възможност да въздействат силно, е това, че те не си служат със строга теория, а прибягват до похватите на масовата култура и рекламата.

Влиянието и посланията на Guerrilla Girls

Едно от нещата, което прави  Guerrilla Girls не само провокативни, но и им дава достатъчна популярност и възможност да въздействат силно, е това, че те не си служат със строга теория, а прибягват до похватите на масовата култура и рекламата.

С течение на времето те разширяват своите послания и въздействие – интересите им остават съсредоточени в сферата на изкуството, но се занимават и с въпросите за расовата дискриминация и политическото влияние