“Ayla: The Daughter of War” – една истинска история за обич, по време на война

 

Днес ще ви разкажа една истинска и много трогателна история. Нейното начало започва през 1950 година, по времето на Корейската война (1950-1953), когато в Южна Корея, съгласно резолюция 83 на ООН  в Южна Корея са изпратени множество турски войски, които да я бранят от Северна Корея.

Сред тези войници е и сержант Сюлейман, чието име остава в историята заради неговата необикновена  ситуация. Една нощ, по време на сражение с врага,  ескадрата на сержанта чува необичаен шум от близките храсти и с изненада установяват, че там се е скрило изплашено малко момиче. Момиченцето няма документи и на този етап не е възможно да потърсят родителите, които по всяка вероятност са загинали. Затова сержантът го взима със себе си в лагера, докато стане ясно как да се процедира. Временно му дава името Айла ( лунна светлина), заради луната, която е била ярка в момента, когато го открива. Всички от лагера, особено Сюлейман силно се привързват към момиченцето и по стечение на обстоятелствата тя остава с тях. А сержантът и Айла започват да изграждат връзка като баща и дъщеря. Когато обаче конфликтът приключва и войските вече трябва да бъдат изтеглени се оказва невъзможно Сюлейман да я осинови.

Когато се връща в Турция сержантът се жени, създава семейство, но така и не успява да забрави своята “осиновена” дъщеря.

След дълго търсене, разочарования и неспирен копнеж да успее да открие Айла преди смъртта си, тя и Сюлейман се намират и срещат едва през 2010, почти 60 години по-късно. Корейската телевизия дори прави документален филм за тяхната история и срещата им години по-късно.

Това са сухите факти, залегнали във филма “Ayla: The Daughter of War” (2017) на режисьора Can Ulkay. Когато чува тази история тя силно го  вдъхновява и започват да работят по идеята за филма през 2015. През 2018 той е предложението на Турция за чуждоезичен “Оскар”.

Филмът кара тази история да оживее по изключително красив и емоционален начин. Малката Айла, едва 5 годишна, може да открадне сърцето на всекиго със своите топли и любопитни очи. А Сюлейман, със своята чиста бащина загриженост, от една страна войник, от друга Човек – може да ви накара да мразите войните до дъното на душата си.

Кинематографията е великолепна. Можете да видите както нежни и красиви кадри, уловили изцяло романтиката на 50-те, играта със светлината и топлите, меки цветове, така и другата противоположност – сивкавия подтон на кадрите, които представят местата на войната.

Съвсем спокойно можем да наречем този филм обич по време на война. Сякаш тази история, случваща се насред войната, идва, за да покаже, че ако носим човечност в себе си, тя не може да бъде заличена дори когато юга и севера на една територия воюват. Че дори войниците могат да забравят, че намереното момиченце навярно произхожда от частта на врага. Защото Айла наистина е лунна светлина, такава, която озарява мрака и допуска лъч надежда сред разрухата. Която стопля сърцата на войниците, която размеква тези мъже, които уж трябва да бъдат студени и жестоки.

Затрогващо е да видите как Сюлейман не се отказва и за миг от своята дъщеря. Да видите и тази среща, случваща се куп години по-късно. И Айла, която ще каже, че една дъщеря никога не може да забрави баща си.

Много ги обичам тези филми. С малките човешки истории. В които няма загадки и обрати. Но има надежда.

https://www.imdb.com/title/tt6316138/

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.