“Miles Davis: Birth of the Cool” (2019) – документален филм за Майлс Дейвис

Какво по хубаво от сутрини с ухание на кафе, слънчеви лъчи, които се прокрадват през прозореца, пръсти, които прелистват книга и джаз, много джаз. Чарли Паркър, Джон Колтрейн, Дюк Елингтън и, разбира се, Майлс Дейвис.

Всъщност много от сутрините ми започват с джаз. Защото той е като някаква особена подправка, която кара сетивата ти да усещат света по-цветно и чувствено.

Може би и точно любовта към тази музика е основната причина да се влюбя в “La la land”, там беше показано истинско отношение към нея. Но днес няма да става дума за него, а за един любопитен и интересен документален филм за Майлс Дейвис, появил се през 2019. Става дума за “Miles Davis: Birth of the Cool” на режисьора Стенли Нелсън. Той избира за заглавие на филма си името на едноименния албум на Майлс Дейвис от 1957.

Филмът е много любопитен. Особено пък ако ако не сте подробно запознати с живота на музиканта. Той проследява детайли като от личния му живот, започвайки от детството му, така и от кариерното му развитие. Много добре и паралелно са представени промените в личен и музикален план, за да се предаде цялостния образ на Дейвис.

Филмът включва интервюта с хора, с които е работел през годините, със съпругата му Франсис и документални записи на самия Дейвис, в които той споделя своето усещане за музиката и случващото се с него. Дори само да слушате гласа му, разказвайки, можете да усетите някакво вълшебство.

Въпреки че има и други филми за Дейвис, то този е много внимателен към детайлите. Усеща се един своеобразен изследователски подход, посредством който личността на музиканта да бъде видяна от всички ъгли. През проблемите с наркотиците, домашното насилие, различните връзки, музикалните търсения и импровизации, расизма спрямо него , без значение колко известен или талантлив е.

Иска ми се да ви издам много неща, но също ми се иска и да ви оставя сами да ги научите. Защото поне за мен беше вълнуващо да узная нови неща, въпреки че съм чела немалко за него.

Затова само ще ви кажа, че на 13 Майлс се захваща с тромпета, по настояване на баща си, въпреки че майка му е искала той да свири на цигулка. Запознава се с Пикасо и Сартр, бива очарован как тези велики хора го приемат като равен, нещо, което не му се случва в неговата Америка.
Дейвис е в Париж по времето, когато Луи Мал работи по филма си “Асансьор към ешафода”. Режисьорът го кани да направи саундтрак към филма. Дейвис не просто записва музика за филма, а свири директно по време на заснемането. А по-късно споделя, че в този процес е достигнал до нови идеи за импровизации.

Стига ви толкова. Ако сте почитатели на Майлс Дейвис или на джаза – препоръчвам ви този документален филм.

През 2019 филмът е номиниран с “Грами” в категория “Най-добър музикален филм.”

https://www.imdb.com/title/tt9358200/

И музикален поздрав 🙂 https://youtu.be/PoPL7BExSQU

Leave a Reply

Your email address will not be published.