“Queen of Hearts” или как понякога, когато сърцата не са цели, има място само за нарцисизъм

“Queen of Hearts” е филм, който много ми се иска да не остане пропуснат. Защото е онзи европейски филм от 2019, който показва едни от най-сложните и добре изградени образи на главни герои. Това е и филмът, който Дания избра за официалната селекция за наградите “Оскар” за 2020. И мен лично много ме яд, че той не беше номиниран. Но пък си има “The Audience Award: World Cinema Dramatic” от “Сънданс”.

На пръв поглед сюжетът не е нещо нечувано. И си мисля, че въздействието на този филм е  най-вече в таланта на брилянтната Трине Дюрхолм. Тази жена заслужава куп награди за това превъплъщение.

Тя е в ролята на Ан – изключително успешен адвокат, чиято работа е свързана с подкрепа на жертвите на сексуално и домашно насилие. Майка на две прекрасни близначки, омъжена за Петер (Магнус Крепер ), който е лекар. Той изглежда някак простодушен. В него няма нищо специално. Двамата живеят в модерна къща, далеч от шума на големия град. От време на време се събират с приятели. Веселят се спокойно. Въпреки сложността на професиите си, те имат живот, който  изглежда стабилен и спокоен. Почти като идеалното семейство. 

Героите носят типичните  студенина и обраност, характерни за скандинавските филми. Всичко е някак премерено и изчистено. Няма бурна емоционалност. Това съвсем не се харесва на всекиго, но точно тук този детайл е особено важен за характерите на героите и придава на историята допълнителна дълбочина. 

Образно можем да кажем, че гръм пада в рая тогава, когато Густав (Густав Линд), синът от предния брак на Петер, е изпратен да живее при баща си. Густав е проблемен и своенравен тийнейджър. Това преместване изглежда като рисково начинание, защото момчето и баща му не са комуникирали от години, а освен това то таи неприязън към Ан, смятайки че тя е виновна за разпадането на първия брак на баща му и това, че той напуска него и майка му. 

Въпреки това Ан не се плаши. Тя е от онези хора, които са едновременно всеотдайни, но и борбени. Научени да контролират всичко и всички. Които не се предават. Тя сякаш малко по малко успява да стопи дистанцията между себе си и Густав, а от там и между него и близначките. 

В някакъв момент всичко се обърква. Ан и Густав започват тайна интимна връзка. Зрителят започва да се обърква. Не беше ли Ан човекът, който има висок морал, човекът, който не понася несправедливостта, спрямо своите клиенти ? Не е ли тя перфектна майка и грижовна съпруга ? Разбира се, че се появява и въпросът как ще приключи всичко това. Създалата се ситуация изглежда още по-нередна и заради особеностите на Густав.  Линд се заявява като много добър актьор. Предава убедително объркаността и емоционалната нестабилност на тийнейджъра. Погледите, действията, очите. Всичко е просто идеално изиграно. 

Признавам си, че първите 40-тина минути на филма ми се сториха малко протяжни и досадни. Две от ключовите думи, с които може да се опише “Queen of hearts” са надграждане и разгръщане. И двете са бавни процеси, ако целта е всичко да се случи с отношение към малките неща и без да има прибързаност. За да усетиш героите. За да имаш време да са ти чужди, да ги харесваш, после да те отвращават, но все пак да ги разбираш. Което съвсем не значи, че ще ги оправдаеш. Това вече е личен момент. 

Май-ел-Туки, режисьорката на филма, споделя в някои интервюта, че с екипа да прочели немалко статии по темата за тийнейджърите, имащи връзка с по-възрастни жени. И че това е една своеобразна “сива зона”. Някъде там има сложна граница между това дали става дума за насилие, или не. 

За да не ви развалям филма ще сепстя най-важното от сюжета и щрихите по образите на двамата главни герои. Онези ключови неща, които всеки ще гледа през своята собствена призма и сам ще прецени дали в крайна сметка в този филм има хищник и жертва. Най-малкото, защото Ан е много сложен образ. Чисто психологически тя е  достоверен и пълнокръвен персонаж. И аз не можах да избера една крайна позиция спрямо нея. 

Със сигурност обаче филмът поставя куп важни въпроси. За тайните в семейството, за привидния идеален образ, за нарцисизма, за травмите, за насилието, за страховете, може би дори за оцеляването и неговата цена. 

( И в този филм музиката е важна 🙂 ) 

Leave a Reply

Your email address will not be published.