Tag Archive for сувенирът

“Сувенирът” на Джоана Хог – камерна история за токсичната любов и бавния път обратно към себе си

 

Днес ще ви поговоря малко за Джоана Хог и филмът “Сувенирът”, който спечели “World Cinema Dramatic Grand Jury Prize” през 2019 на филмовия фестивал в Сънданс.

Определят Джоана Хог като едно от по-интересните и различни Европейски имена, заради по-психологическия подход, който тя прилага във своите филми и защото много внимателно изследва взаимоотношенията между хората посредством образите на своите герои. Хог започва кариерата си в кино индустрията си сравнотелно късно и то благодарение на режисьора Дерек Джарман, който вижда потенциал в нея и я насърчава  да опита да прави експериментални филми. След като завършва Националната школа за филми и телевизия първоначално участва в правенето на музикални клипове и други телевизиони продукции. Първият й игрален филм, „Unrelated“, е реализиран през 2007 година и за него Хог печели “Guardian First Film Award”.

Хог е особено интересна и с това, че чрез филмите си изследва типичното Британско общество от по-висшите класи. 

“Сувенирът” на Джоана Хог беше сред най-очакваните Европейски филми.  От една страна заради актьорския състав, а от друга и защото в него силно са заложени автобиографични елементи. Съвсем спокойно можем да кажем, че това е нейния най-личен филм.

Срещаме се с Джули (Онър Суинтън Бърн), 25-годишна студентка по кино. Тя е мечтателна, малко неуверена, все още търсеща себе си. Но знае, че иска да направи своя специален филм, въпреки че не всички виждат силата и потенциал на идеята й. Момичето идва от заможно аристократично семейство и винаги може да разчита на своята подкрепяща, макар и специфична по своему, майка (Тилда Суинтън). 

Връзката между майка и дъщеря се разгръща и изгражда бавно и задълбочено. Но е представена много силно. Навярно това, че тези две роли са изиграни от Тилда и Онър,които все пак  са майка и дъщеря, допринася много за автентичността на образите и диалога между тях. 

Животът на Джули изглежда някаква смесица между ред и хаос до момента, в който среща Антъни (Том Бърк) – мъж със силен магнетизъм, ярък характер и излъчващ някаква загадъчност, която със сигурност няма как да не бъде притегателна за младо момиче, очаровано от света на изкуството. Той има добра работа, добър вкус… и съвсем не чак така добър характер.  Но пък има умението да съблазнява и да задържа в опасната си примка.

“Сувенирът” е от онези камерни филми, които няма да ви впечатлят със сюжет или динамика. Той е от бавните удоволствия за ума и сетивата. Всеки път, когато за момент ми ставаше скучен, се появяваше някоя реплика, която ме хващаше за гърлото или с психологизъм, или с поетичност. 

Но всеки един пласт в този филм е ценен. На повърхността се откроява темата за една токсична любовна история. За това как крехката и чувствителна неопитност се сблъсква с умелостта на съблазнител, който знае кога да те отхвърли и кога да те прегърне, кога да срине увереността ти в самата теб и кога да те накара да вярваш, че без него нямаш собствен смисъл. Динамиката между Джули и Антъни е болезнена. Но и много поучителна. 

Малко по-странично стои и темата за твореца, за неговия сложен път, за цената на това да следваш онова, което искаш да изречеш без значение дали има кой да повярва първоначално в теб или не. Дали си струва да се отказваш от творческите си импулси заради нечия любов и изобщо любов ли е ако те отклони от пътя ти.  И онова познато, но вечно клише, за белезите , от които след време можеш да направиш изкуство. Защото те могат да бъдат раната, но и сувенирът от едно пътуване. 

Главните герои са наистина впечатляващи. Играят с невероятна убедителност и на моменти можех да забравя, че гледам филм. Те сякаш пресъздаваха нещо много лично и преживяно.

Нещо доста любопитно за “Сувенирът” е че той се приема доста различно от критиката и от публиката. Критиците се изказват много ласкаво и като цяло считат, че всеки следващ филм на Хог е все по-силен и въздействащ. От друга страна за  голяма част от публиката този филм се явява доста претенциозен и монотонен.

И още нещо интересно – апартаментът на главната героиня е направен така, че максимално да се доближава до дома на Хог по времето, когато тя е била млада и изживява своята болезнена любовна история. 

“Сувенирът” е един от най-интересните, фини и дълбоки филми, които съм гледала напоследък. Но със сигурност е от онези, които са някак по-арт и по-претенциозни. 

 

 

Anthony: We don’t know what the inner machinations of their mind are, or their heart. We don’t know. But that’s what we want to know when we go and see a film. We don’t wanna just see life played out as is. We wanna see life as it is experienced, within this soft machine, within this…

Julie: But the life of Tony and his mother, they’re the lives of real people. I’m not- I’m not making that up.

Anthony: Why are they more real than me?

Julie: They’re not more real than you.

Anthony: Am I more real than you?

Julie: No. I think we’re all equal in that. I think we’re all as real as each other. There’s no competition. It doesn’t matter that they’re not real people. i mean, I’m not trying to make a documentary. I’m just- you know, I’m making a feature film.

Anthony: Now, are you sure?

Julie: Yes, I am. I’m making a feature film.